|
<a href='http://ads.sagabg.net/adclick.php?n=ab9221ad' target='_blank'><img src='http://ads.sagabg.net/adview.php?what=zone:7&n=ab9221ad' border='0' alt=''></a> Автор: Ваню Кръстев На парите може да се гледа двояко. Освен че притежават определена стойност и са обект на счетоводство, сами по себе си те са един продукт, който може да остарява, да се поврежда и да бъде подменян. Когато не са в обръщение, те, образно казано, започват да приличат на стока съхранявана на склад, от който влизат и излизат ежедневно. При управлението на пари, на които се гледа като на артикул от склад, има множество стъпки, зад които стоят хора. Без система за контрол на всяко тяхно действие, без прецизното описване на всички взаимосвързани процеси около движението на огромните суми пари банките не биха били ефективни. Да разбереш как се случват бизнес процесите и да ги отразиш адекватно чрез софтуерен инструмент изисква нещо повече от писане на код, смята Стоян Боев, управител на Интерконсулт България (ICB). Поводът за неговия коментар е успешното внедряване на системата SafeCash в Дружеството за касови услуги (ДКУ).
Целият паричен оборот на България
преминава през Дружеството за касови услуги, в което акционери са БНБ, Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ. Сред услугите, които предоставя то, са броене на пари, подмяна на банкноти и осигуряване на достатъчно налични средства за търговските банки. Преди всяка банка поотделно се грижеше за това - когато при нея имаше излишни пари, тя ги внасяше директно в централната, обяснява изпълнителният директор на дружеството Любен Иванов (подписът му като главен касиер в БНБ стои на 20-левовата банкнота).
От април тази година Дружеството за касови услуги се явява посредник в този процес. По този начин се решава проблемът с условията, които БНБ поставя на търговските банки, когато подготвят парите си за внасяне. Централната банка определя стандарти за паричните пакети, с които оперира. Един такъв пакет, най-опростено, трябва да съдържа 10 000 броя банкноти от по сто лева или общо един милион лева. Когато търговската банка иска да внесе по сметката си в БНБ излишните пари, пръснати из офисите й в страната, тя трябва да разполага с 10 000 банкноти от по сто лева. Това изискване увеличава ненужно касовите й наличности - ресурс, който, внесен в БНБ, може да се използва за търговия с ценни книжа, кредити или нещо друго.
Обратният процес е същият – когато на търговската банка й трябват пари, тя може да ги изтегли от сметката си в БНБ отново с посредничеството на Дружеството за касови услуги. Тя не може да изтегли от централната банка само 100 000 лева, ако трябва да ги плати на неин клиент – трябва да вземе от БНБ един милион, но останалите 900 000 ще й бъдат излишни. Затова тя влиза в договорни взаимоотношения с ДКУ и заявява нужните й 100 000 лева чрез него. Дружеството тегли от БНБ един милион в банкноти по 100 лева, “разфасова” ги и й дава исканата сума, а с останалата част покрива заявките на други банки. Освен това ДКУ отговаря за пълнене на касетите на терминални устройства (АТМ) и съблюдава за качеството на банкнотите в четири категории - годни, негодни, повредени и неистински.
Цялата тази информация трябва да минава през софтуерна система, която да свързва дружеството с БНБ и отделните търговски банки. Това реално са хиляди заявки на ден или близо
два милиарда лева на месец
Подобни суми неминуемо изискват сложна система от процеси, която да трасира отговорността на работещите с тях хора във всеки един момент. Дружеството за касови услуги има пет териториални подразделения (с около 20-30 касиери) в страната, на места където има трезори на БНБ. Дружеството работи с банкноти и монети, оформени като ценни пратки – те съдържат различни платнени и полиетиленови опаковки с описание на съдържанието им по брой на банкнотите и монетите, техния номинал и стойност. Системата на Интерконсулт България обработва информацията за тези ценни пратки. Физически търговската банка запечатва парите, от които иска да се освободи, в специални пластмасови торби, които инкасо фирмите транспортират до поделенията на Дружеството за касови услуги. Там данните от вносната бележка на ценната пратка постъпват в системата, след което пратката, без да се отваря, влиза в трезора. SafeCash уведомява БНБ, че в него са постъпили пари с определен купюрен строеж, за да може тя да завери сетълмент сметката на съответната търговска банка и да опресни наличностите си по трезорите. Когато ценните пратки се изтеглят от трезора за обработка (разпечатват се и се броят парите в тях), SafeCash автоматично определя разликата между обявената и фактическата стойност (ако има такава), след което генерира акт за различие и го изпраща до БНБ и търговската банка. Следващата стъпка на служителите в ДКУ е да поставят парите в стандартни опаковки (за банкноти е 10 000 екземпляра от една купюра) – действия, които системата на Интерконсулт също отчита. Освен функционалност за следене на складовите наличности и описание на купюрните строежи SafeCash генерира и съхранява обмена на документи между всички участници в този процес.
Натрупаният опит
със системата EasyCash, внедрена в подобна структура в Норвегия, е една от причините Интерконсулт да бъде избрана за реализиране на проекта. Но в северната страна процесите на работа се различават от тези, които искат БНБ и служителите на ДКУ, и системата се пренаписва наново. Още повече, че Интерконсулт е изправена и пред предизвикателството дейностите по проекта да се извършват паралелно със създаването на самото дружество, което налага разработка на бизнес процесите и обучение по предоставянето на новите услуги. Само след четири месеца са готови основните функционалности на SafeCash и те са внедрени в поделението на дружеството в Плевен. Оказва се обаче, че това, което БНБ очаква от Дружеството за касови услуги, е по-различно от това, което започва да получава, и се налага промяна на предварително описаните процеси, както и на софтуера, който ги следва. В края на май тази година всички взаимоотношения между ДКУ и БНБ са уточнени и след като служителите натрупват опит с тази нова дейност, започват сами да откриват несъвършенство в процесите, които са измислили, и отново започват промени, този път наложени не от БНБ, а от самата действителност. В момента, в който служителите на ДКУ решават, че един начин на обработка не е добър за тях, специалистите от Интерконсулт описват графично процеса и променят функционалността на SafeCash. “Ние не учехме хората на нашата система, обучавахме ги на самите процеси, които трябва да извършват с помощта на софтуерния инструмент, който им предложихме. По този начин те не помнят менютата на SafeCash, а помнят стъпките на бизнес процеса и в този смисъл софтуерът не им налага рамка на работа - коментира управителят на Интерконсулт. - Издържахме на 197 поисквания за промяна, защото продуктът, който разработихме, дава лесна възможност за това. Процесите са много динамични, бързо остаряват и поради това никой не може да си позволи да изгражда ИТ системите прекалено дълго. Философията на нашата работа е, че архитектурата на ИТ системите трябва да позволява адаптивност – да запазиш компонентите, които ти вършат работа, лесно да ги промениш и да добавиш нови. Тогава инвеститорът ще има достатъчно средства, за да поддържа системи, адекватни на изискванията на новите бизнес процеси.”
В момента пътят на парите между Дружеството за касови услуги, БНБ и търговските банки се управлява от SafeCash, която обработва ценните пратки на 18 търговски банки, над 1748 крайни клиенти и около 2 милиарда лева средномесечен обем на обработвания кеш.
Източник: www.segabg.net
Добави коментар за тази статия
Добави коментар за статията (Покажи/Скрий Бланката)
Коментари от потребителите
Към този момент няма добавени коментари за тази статия....
|